Историята на парфюмите е стара колкото историята на човечеството. Парфюмите са били използвани първо от египтяните за религиозни ритуали и церемонии – има доказателства за употребата на парфюми в Древен Египет, които датират от 3500 г. преди Христа. Думата „парфюм”, обаче, произлиза от римляните. Парфюмите там са били използвани за церемониални изгаряния, или “per fumum”, което означава „чрез пушек”, така че тази латинска фраза е дала на парфюмите тяхното съвременно име.
Гърците са първите, които правят течни парфюми, но те доста са се различавали от парфюмите, които използваме днес – те са се състоели от много тежки масла и ароматни пудри. Освен за духовни ритуали, парфюмите са се използвали за прикриване на лоша миризма. Те също така са се използвали върху домашни любимци, както и върху предмети от бита, което бързо ги е поставило в благоприятна позиция сред кралските семейства и аристокрацията.
Съвременните парфюми доста се различават от своите предшественици. Днес те представляват смесица от етерични масла, фиксатори и разтворители. В наши дни тези съставки могат да бъдат както синтетично създадени, така и извлечени от различни растения. И в двата случая, всеки парфюм се състои от 3 основни вида нотки:
- Върхови нотки – това са уханията, които усещате веднага след нанасяне на парфюма върху кожата. Те обикновено се изпаряват много бързо, но, тъй като съставят първоначалното ни впечатление, те са много важна част от парфюма.
- Средни нотки – както става ясно от името им, това са уханията, които се разкриват след изпаряването на върховите нотки. Те са „сърцето” на парфюма.
- Базови нотки – това са нотките, които усещате след като средните нотки изчезнат. Заедно със средните нотки, те формират цялостната представа за парфюма. Базовите нотки са по-богати и по-дълбоки и обикновено се развиват около 30 минути след нанасяне.
Когато става въпрос за концентрация на ароматните съставки, съществуват няколко основни вида ухания:
- Парфюмен екстракт – това е най-трудният за откриване вид, неговата концентрация е между 15% и 40%. Внимавайте с него, тъй като той е много силен (трае около 6 часа) и лесно може да предизвика кожни раздразнения!
- Парфюмна вода (EdP) – нейната концентрация е между 10% и 20% (стандартно е около 15%). Тя обикновено трае между 3 и 5 часа.
- Тоалетна вода (EdT) – нейните ароматни съставки са между 5% and 15% (стандартно около 10%). Тя обикновено трае между 2 и 4 часа.
- Одеколон (EdC) – неговите ароматни съставки са между 3% и 8% (стандартно около 5%). Той обикновено трае до 2 часа.
Важно относно дълготрайността на парфюмите: има много неясноти относно дълготрайността на горепосочените видове ухания. Например, обикновено парфюмната вода(EdP) ще бъде по-концентрирана от тоалетната вода (EdT), което би означавало, че ще бъде по-наситена и по-дълготрайна, но това невинаги е така! Имайте превид, че различните парфюмерийни производители използват различни количества масла за своите продукти, което означава, че тоалетна вода на един производител може всъщност да бъде по-силна и по-дълготрайна от парфюмна вода на друг производител.
Нашият съвет: разгледайте различните видове парфюми, които имате вкъщи – така ще придобиете представа с кой вид сте свикнали. След това, когато търсите нов парфюм, винаги тествайте уханието на кожата си (не повече от едно на ден) и изчакайте ароматът да се разгърне с времето. Не бързайте и се забавлявайте докато търсите своя нов любим аромат!